Възрастта на щастието и Мишел Пфайфър В един прекрасен ден напрежението

На 50 видях, че каната е наполовина пълна ~ Мишел ПФАЙФЪР

Възрастта на щастието и Мишел Пфайфър

В един прелестен ден напрежението изчезва. И разбираш, че можеш да изглеждаш превъзходно на своята възраст. Не усещаш нуждата да се стараеш да бъдеш млада. Гледам на годините си напълно откровено - от позицията на моите 58 /а това са съвсем 60/ и мисля, че наподобявам отлично.

Знаете ли, упованието да остарееш е доста по-лошо от самото остаряване. Когато навърших 50, това същински ме освободи и някак разкрепости. Самата аз бях мощно удивена от това. Защо? Защото това число престана да ме преследва! Навърших 50 и нищо не се случи, не се състарих за една нощ и видях в огледалото същото, което и преди. Промени се това, че започнах повече да оценявам живота и здравето – своето и на околните си. Накратко – най-накрая видях, че каната е на половина цялостна. Това бе голямо облекчение за мен.

Имам повече време за себе си и смятам доста да поработя. Радвам се, че продуцентите и до през днешния ден са подготвени да работят с мен. Сега, когато минах 50-те, престанах да се вълнувам по тематиката за възрастта и бръчките. В живота си през днешния ден имам доста повече наслада, в сравнение с по времето, когато бях на 30 и участвах в огромни кинопроекти.

Тайната на моята прелест – това е загадка, за която всички знаят, само че никой не желае да приказва, тъй като е скучно. Длъжен си да се грижиш добре за себе си. Длъжен си да внимаваш по какъв начин се храниш, постоянно да спортуваш, само че без да прекаляваш. Това е тайната да останеш красива, макар възрастта.

И още – би трябвало да умееш да се наслаждаваш на живота. Да намериш естетика вътре в себе си. В живота ми е имало интервали, когато се изтезавах с въпроса коя съм аз. Днес животът за мен е идеален и елементарен.

Настъпва онази възраст, когато разбираш, че животът не е безконечен. Има хора, които са доста заболели, които умират. И се будиш с мисълта, че би трябвало да се радваш на всеки нов ден. Трябва да си признателен за всичко, което имаш.

Най-приятното в остаряването – не би трябвало постоянно да изглеждаш безупречно. Можеш да се забавляваш и да живееш с лекост. Лично аз, в този момент мога да играя персонажи, които се боях да играя, когато бях млада. Днес мога да напусна зоната си на комфорт и да получа от живота толкоз наслаждение, колкото ми е нужно.